+
+359 2 932 09 54; +359 2 932 09 34
Главно меню Център за външноикономическо сътрудничество
Начало / Новини / Какъв ще е ефектът от търговското споразумение ЕС ...

Новини

Какъв ще е ефектът от търговското споразумение ЕС - САЩ за България

Дебатът за потенциалните последици за България от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС започва да се разгорещява. В рамките на една седмица бяха представени две изследвания с противоположни оценки: на сдружението "Солидарна България" и на Института за пазарна икономика. Основните опасения на "Солидарна България" са свързани с евентуално занижаване на европейските стандарти за храни, навлизането на по-евтини ГМО храни у нас и това, че големите корпорации ще могат да заобикалят националните съдебни власти при арбитражни дела. Според ИПИ обаче подписването на споразумението ще насърчи българския износ, ще увеличи икономическия растеж, ще привлече повече американски инвестиции, докато същевременно не носи споменатите по-горе рискове.


Износът за САЩ - важен и растящ или символичен


Основна част и в двете презентации бяха изчисленията и прогнозите за българския износ към САЩ. Двете организации обаче го виждат съвсем различно.


Според доклада на "Солидарна България" на фона на европейския и азиатските пазари българският износ за САЩ е символичен, слабо диверсифициран и основно се състои от неконкурентни стоки с ниска добавена стойност: азотни торове, продукти от желязо или нелегирани стомани, необработен тютюн, автоматични машини за обработка на информация. Те смятат, че митата и сега са ниски и тяхното премахване няма да има особен ефект за насърчаване на износа.


Икономистите от ИПИ са на друго мнение. Между 2009 и 2013 г. износът за САЩ бележи средногодишен ръст от около 15%. Според ИПИ износът ни е силно диверсифициран, като най-значителната пера в него са машините и електрическото/електронното оборудване, които са групи с висока добавена стойност и са конкурентни. "Изнасяме основно машини – компютърни части, електрическо и електронно оборудване, нефтени масла, непреработен тютюн, изкуствени торове, мед и медни изделия, профили и ламарини, столове, чорапи, инструменти, билки, сирене, маслодайни и слънчогледови семена", каза Десислава Николова, главен икономист на ИПИ. А ако се премахнат митата във взаимната търговия, това може само да помогне и на по-ниско конкурентните продукти, които може да успеят да проникнат на американския пазар. Освен това трябва да се отчитат и непреките ефекти по линия на т.нар. вериги на предлагането. Все по-активно е участието на български фирми в такива, като стават доставчици на материали и части за европейски фирми, които продават част от крайните си продукти и на американския пазар. По оценка на ИПИ непрекият износ на стоки от България за САЩ чрез такива вериги е на стойност около 200 млн. долара. 


Износът на услуги се увеличава


И в двата доклада се посочва, че износът на услуги формира съществена част от общия износ на България към САЩ. От "Сдружение за България" наблегнаха на ръста на дела на аутсорсинга, като в доклада посочват, че причината е, че сме евтини – с най-ниски заплати, осигуровки, данъци, държавни преференции за инвеститори. Тяхното мнение е, че развитието на този бизнес или преместването му към по-евтини дестинации не зависи от равнището на митата.



Според ИПИ най-значителното перо в износа на услуги за САЩ (през 2013 г.) са компютърните и информационните услуги (развиване на софтуер), които достигат около 121 млн. долара, или 41% от общия износ на услуги, следвани от пътуванията , след това от "разнообразни бизнес, професионални и технически услуги", в които влиза аутсорсингът. Десислава Николова заяви, че търговията с услуги в момента не подлежи на митническо облагане, но не е освободена от нетарифните ограничения. Ако бъдат договорени облекчени условия за износ на услуги, това ще бъде само от полза на българските износители и ще доведе до повече американски инвестиции в България. Разбира се, за привличането на повече инвестиции трябва и ние да подобрим още бизнес средата, добавиха от ИПИ.


Ниски или високи са митата


Според "Солидарна България" митата за повечето стоки, които изнасяме, и сега не са високи, а повишаването им през 2007 г., когато България става членка на ЕС, не е повлияло обема на износа. Ето защо "и от понижението им не може да се очаква значителен общ ефект", а географското положение може да е по-важен фактор за износа заради цената на транспортирането.


Наблюденията на ИПИ са различни: за близо 40% от стоковия износ митническата бариера е относително висока (над 2%), като за редица стоки митата достигат двуцифрени числа, например 45,3% мито за непреработения тютюн, 19,6% за сирене и т.н. Тяхното мнение е, че премахването на митата ще има преки положителни последици за над 50% от износа на България.


Само големите ли корпорации ще спечелят


Едно от основните опасения, които се чуха на представянето и на двете проучвания, беше свързано с това дали малкият и средният бизнес (какъвто е предимно бизнесът в България) няма да изгуби важни позиции. Едната страна на въпроса е икономическата: дали по-големите компании няма да "залеят" по-малките благодарение на по-евтината сипродукция, например по-евтини ГМО храни. От ИПИ отговарят, че падането на митата ще намали производствените разходи за всички и ще облагодетелства и малките и средните предприятия. Освен това заради ниската цена на труда България дълго ще се радва на конкурентно предимство при трудово интензивните стоки. Според Петър Ганев от ИПИ: "Тезата, че когато малка страна влезе в свободна търговия с голяма, ще загуби, е абсурдна. Такива мнения имаше и преди влизането ни в ЕС, но след това износът ни към ЕС се увеличи." След тези думи имаше явен ропот в залата може би заради факта, че увеличението на износа към ЕС не отразява цялостния ефект от влизането ни върху малкия и средния бизнес. 


Другата страна на въпроса дали големите корпорации ще бъдат големите печеливши обаче е свързана с различните стандарти за безвредност на храните в САЩ и ЕС и механизма за разрешаване на спорове "инвеститор-държава" (ISDS). От "Солидарна България" смятат,че ЕС е склонен на отстъпки по отношение на стандартите за безвредност. Петър Ганев обаче отхвърли тези опасения, като заяви, че позицията на ЕС е твърда и въвеждането на ГМО или разрешаването на добиване на шистов газ ще си останат въпрос на национална политика, както е досега. Той добави, че е нормално да има правила, когато се уреждат някакви отношения: например ако държавата привлече инвеститор и после промени правилата, е нормално компанията да си търси правата. "От друга страна обаче, ако имаме мораториум върху добива на шистов газ, както е сега, никоя компания не може да ни съди за това", каза още той.



За едно нещо обаче и двете организации са единодушни: към момента липсват сериозни анализи на очакваните последици конкретно за България. Въпреки че амбицията на ЕК е да приключи преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции до края на 2015 г., вероятно това ще отнеме повече време поради огромния брой обществени, икономически и политически въпроси и интереси, които споразумението засяга. Затова е важно българското правителство да има ясна и активна позиция по въпроса на базата на сериозен анализ. Такава засега няма и не изглежда да се задава.

 
 
Източник: Вестник "Капитал"

 

 

 

 

предишнаследващаНагоре

Този сайт използва „бисквитки“. За повече информация относно употребата, включително и относно Вашите лични данни, прочетете Политика за прозрачност при обработване на лични данни.
X